Oct 4, 2017, 8:09 PM

Утро с дъх на мечта

  Poetry » Other
1.8K 4 9

Събуди ме в утрото с чаша кафе, 
подслади го със бяла усмивка. 
Поднеси в леглото ми синьо небе 
и дъга от цветни мъниста. 

 

Събуди ме с изгрев от бурно море 
и слънчев лъч – огнен и искрен. 
Надежда дари ми и силни криле, 
към мечтите красиви да литна... 

 

Събуди ме в зората със нежни ръце, 
прегърни ме вместо топла завивка. 
Стопли ме със думи и глас – кадифе, 
превърни сутринта ми във приказка. 

 

Събуди сетивата за теб и за мен, 
с милувка като полет на птица. 
Красив е дори всеки делничен ден, 
когато любовта ни е искрена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пламъче! Аз бих добавил палачинки и утрото ще бъде още по-уютно, с онази уютност дето те стопля отвътре
  • Сърдечно благодаря на всички, които се отбихте, харесахте и коментирахте. Трогнахте ме! Нека животът ви да е изпълнен с такива красиви утрини!
  • Хубаво утро! Поздрави!
  • Хубаво е, Плами!
  • Обичам такова утро...и не искам изобщо да ставам...!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...