Сънят, от който идвам,
отдавна вече свършил е
и сенките гротескни, плашещи,
отдавна слънцето прогони.
Разтрий очи, подай ръцете си
и ще усетиш музиката на душата ми -
за теб трепти тя в утринта,
окъпана във ранен бисер.
В подарък дай косите си на вятъра
и нека вае нежните ти форми,
като цветче разкрий душата си,
срещни деня със трепет и усмивка.
© Ангел Филипов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
