Nov 2, 2008, 11:16 PM

Утрото

  Poetry » Other
867 0 3
Утро пак дошло е,
как бързо свърши се нощта,
от сън в сън прескачам,
залисан в своята съдба.

Утро пак дошло е,
къде изчезна пак нощта,
защо когато сънувам,
никога не знам това.

Утро пак дошло е,
посрещам аз деня,
ето, мога да избирам,
тогава избирам мъдростта.

Утро пак дошло е
и с него новите очи,
които бавно се отварят,
за да видят нови красоти.

Утро пак дошло е, потапям се в
оптимистичната вълна на деня,
знаейки, че това е тайната
за най-успешната съдба.

Утро пак дошло е
и всеки има своя път,
някои без посока,
други пък започнали да го градят.

Утро пак дошло е,
изпълнено с планове и с мечти,
но спри се, затвори очи и тихичко кажи,
деня в успешен ми го превърни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Огнянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...