2.11.2008 г., 23:16

Утрото

870 0 3
Утро пак дошло е,
как бързо свърши се нощта,
от сън в сън прескачам,
залисан в своята съдба.

Утро пак дошло е,
къде изчезна пак нощта,
защо когато сънувам,
никога не знам това.

Утро пак дошло е,
посрещам аз деня,
ето, мога да избирам,
тогава избирам мъдростта.

Утро пак дошло е
и с него новите очи,
които бавно се отварят,
за да видят нови красоти.

Утро пак дошло е, потапям се в
оптимистичната вълна на деня,
знаейки, че това е тайната
за най-успешната съдба.

Утро пак дошло е
и всеки има своя път,
някои без посока,
други пък започнали да го градят.

Утро пак дошло е,
изпълнено с планове и с мечти,
но спри се, затвори очи и тихичко кажи,
деня в успешен ми го превърни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...