Увесил нос като пират
Сега денят е мълчалив
и ходи със брада набола.
Откакто хапна кадаиф…
И легна под една топола.
Изглежда нещо му тежи,
но нищо с никой не споделя,
преди пеша да продължи
до следващата си неделя.
Преплита своите нозе…
И грохнал ходи без да вижда:
какво го чака за напред?
И кой случайно му завижда?
Така си тръгна непризнат.
И бързо почна да залязва,
увесил нос – като пират,
когото Вятърът наказва…
Да ходи – винаги пеша,
дори когато колабира…
Да гони – своята мечта.
И само нощем да умира.
2020 г.
© Георги Ревов All rights reserved.
