Увисват залези, в края на небето!
Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака,
надупчено, като примка на пеперуда,
луната бледа, дебне и чака,
да доведе сетивата, до възбуда.
Галеше брега реката мълчалива,
сред тръстики високи, птици видях,
те бяха толкова шеметно щастливи,
от тяхната обич, припламвах, горях.
Седнала сама, пред приливи високи,
пред хоризонта чист на хубавия свят,
ще търся любов, истинска, дълбока,
сред гори зелени, сред белия цвят.
Примирена от чудото обзело безкрая,
стиснала вяра, в горещи ръце,
ще те чакам, на залеза, увиснал, в края,
мое уморено, но живо сърце!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Младен, зарадва ме твоето присъствие, хубавия коментар и поставянето на стиха в любими, нека имаш една чудесна вечер!
-
Много хубав и въздействащ стих, Миночка.
Поздравление! -
Благодаря ви, че се поспряхте на моята страничка, нека ви е хубав денят!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
