Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака,
надупчено, като примка на пеперуда,
луната бледа, дебне и чака,
да доведе сетивата, до възбуда.
Галеше брега реката мълчалива,
сред тръстики високи, птици видях,
те бяха толкова шеметно щастливи,
от тяхната обич, припламвах, горях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up