В безбрежен унес

Все някога,
в безбрежен унес,
ще се запомним –
в есенно начало.
И спомен да съм
още не желая…
по малко си тръгвам,
и …връщам се,
танцувам в края на лятото -
една напред, две назад,
едва ли някога така,
ще изкача върха,
но важно е, че се опитвам,
не мушкам с лакти,
не късам с нокти,
със зъби не раздирам,
стоя в тишината,
благословение ме топли
и помощ все намирам…