В буфер от спомени
Обичай я нежно. И в сънно море,
където с небе то се слива,
ти сам ще откриеш контур на лице,
което с очи те изпива.
Със дързост възседнала смели мечти
за любов, що в романи е сбрана,
ще литне любимата - ще окрили
Пегас - без юзди от забрани.
Ще срещнат тогава високо, отвъд
златни бури - да грейне душата.
И нежност ще стéлне от нейната гръд-
за постеля и уют от софрата.
И щом в буфер от спомени влакът ú спре
на гара Живот, тя ще слезе,
за да изпият по чаша горчиво кафе
заедно, докато всичко залезе.
© Петя Кръстева All rights reserved.
