В центъра на нищото
Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.
***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети,
импулси, власт и суета?
Изгубен, в центъра на нищото,
твори история неистинна.
Нима ги има даже мислите?!
И те отекват в самота...
Сега си господар на липсата.
Създаваш собствена игра
и търсиш себе си наистина,
но си оставаш мрак в нощта!
© Ива All rights reserved.
