Dec 15, 2009, 11:29 PM

В центъра на нищото 

  Poetry » Phylosophy
830 0 7
Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.
***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Random works
: ??:??