ivaferendzia (Ива)
47 95
15.12.2009 г., 23:29 ч.

В центъра на нищото 

  Поезия » Философска
760 0 7



Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...

Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.

***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети,
импулси, власт и суета?

Изгубен, в центъра на нищото,
твори история неистинна.
Нима ги има даже мислите?!
И те отекват в самота...

Сега си господар на липсата.
Създаваш собствена игра
и търсиш себе си наистина,
но си оставаш мрак в нощта!

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??