15.12.2009 г., 23:29 ч.

В центъра на нищото 

  Поезия » Философска
838 0 7
Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.
***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Предложения
: ??:??