В душата ми тъга вали
Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама,
за любов с раняващи стрели, или
за несбъдната мечта голяма
днес душата ми жадува и боли?
Навън вали! В настръхналата вечер,
изчезват бавно твоите следи.
Дъждът и мракът те поглъщат вече,
гори сърцето в моите гърди,
Ти заминаваш много надалече,
изневярата болката роди.
А за любов да моля не желая.
Раздялата душата ми срази.
Със слънчеви надежди ме омая,
а после ме удави във сълзи.
Ще се върнеш ли при мен не зная…
Тръгна си в дъжда… В мен тъга вали!
© Генка Богданова All rights reserved.
