25.06.2017 г., 14:21 ч.

В душата ми тъга вали 

  Поезия » Любовна
662 1 5
Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама,
за любов с раняващи стрели, или
за несбъдната мечта голяма
днес душата ми жадува и боли?
Навън вали! В настръхналата вечер,
изчезват бавно твоите следи.
Дъждът и мракът те поглъщат вече,
гори сърцето в моите гърди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Една впечатляваща картина роди идеята за това стихотворение. Лирическата ми героиня е измислена от мен, събирателен образ на потопени в скръб жени, прощаващи се с голямата си любов. Слава Богу, аз никога не съм изпитвала тази убийствена тъга, затова се моля да съм предала  достоверно чувствата на тази, от чиито очи се леят не сълзи, а убийствена тъга.

Предложения
: ??:??