evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
25.06.2017 г., 14:21 ч.

В душата ми тъга вали 

  Поезия » Любовна
421 1 5

Автор: Генка Богданова

 

Тягостно и сиво е. Дъждът вали…

 

Дали защото слънцето го няма

душата  ми посърнала скърби?

За младостта ли – слънчева измама,

за любов с раняващи стрели, или

за несбъдната мечта голяма

днес душата ми жадува и боли?

 

Навън вали! В настръхналата вечер,

изчезват бавно твоите следи.

Дъждът и мракът те поглъщат вече,

гори сърцето в моите гърди,

Ти заминаваш  много надалече,

изневярата болката роди.

 

А за любов да моля не желая.

Раздялата душата ми срази.

Със слънчеви надежди ме омая,

а после ме удави във сълзи.

Ще се върнеш ли при мен не зная…

Тръгна си в дъжда… В мен тъга вали!

 

 

 

 

 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Една впечатляваща картина роди идеята за това стихотворение. Лирическата ми героиня е измислена от мен, събирателен образ на потопени в скръб жени, прощаващи се с голямата си любов. Слава Богу, аз никога не съм изпитвала тази убийствена тъга, затова се моля да съм предала  достоверно чувствата на тази, от чиито очи се леят не сълзи, а убийствена тъга.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??