В душата ти
В душата ти като че триста дяволи се сбрали.
Триста дяволи в душата ти пируват.
А ти - на кръста разпнат. Докога ли?
Като герой от шекспиров куплет -
да бъдеш или да не бъдеш!
Омраза сякаш е сковала сетивата ти,
сърцето – буца лед,
преди завръщане от полюса…
Нима не си помислял някога,
че си потънал в бездната на спомени?
Протягаш си ръцете към приятели,
а те напук – обърнали ти гръб -
като, че не си им нужен вече.
Защото за пореден път са те използвали…
Тръгнали нанякъде, а ти си мислиш, че със теб са.
На вятър работа е… Остави ги.
Сърцето ти разбива се на хиляди парчета -
събери го! Не го оставяй да се пръсне
по вените с изстиващата кръв. Стопли го!
Усмихни се само.
Един приятел ти остана…
Ела при мен! И не тъжи.
За тръгване е много рано…
Огледай се във огледалото,
животът е такъв, какъвто беше.
Но може да се промени.
Несломим бе, но лесно се предаде -
кой казва ти, че много си живял?
Поеми в ръцете своята съдба
и продължавай да живееш – има още толкова… за научаване!
А дяволите в душата - остави ги,
от страх сами ще се разбягат…
13 октомври 2007
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
