В покоя на сънливата зора
се ражда сетният ми ден,
но с лъч, пробляснал в утринта,
не ще остана заслепен.
В потока на студената река
изтичат дните ми без жал.
В горчиви сълзи, в самота,
с букет от пролетна печал.
В живота си, завинаги обречен
във хорска хлад да се пека,
аз връщам се в съня си вечен
в дъбравата край старата река.
© Светослав Бонев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави