В дълбоката провинция през соца
Пропих поезия,
пропих и проза,
време златно
пропих в осмоза!
В кръчмите разменях
своите пари
за алкохол и близост
с фаталните жени!
Обръщах чашите
със скъпи питиета
с много приятели,
повече ментета,
докато зора
на хоризонта зазори
и слънцето потърка
сънено очи!
Тръгвахме в мъглата
от сутрешна омара
с вече далечният
ритъм на бара
с потрепващи от хлад
опиянени тела,
седеше сънят
над зинали уста.
Шлагер младеж
подхващаше леко -
зов за любов
летеше надалеко.
Песента подемаше
е дрезгавия хор
на развеселеният вече
ергенски отбор.
И аз се напъвах,
и аз пях,
никой не чу,
нито успях
с много енергия,
труд и пот
в тоя нескопосан,
провинциален живот.
Във вярната посока
щом кораба насочех,
макар постоянно
усърдно да работех,
в скалист бряг
следваше крушение,
такова било е
партийното решение!
С послание някакво
опитвам се сега
рани да лекувам,
спомен да залича,
на млади да помогна
с нова песен,
но шлагера е стар,
вече е късна есен!?
© Никола Яндов All rights reserved.
