В един следобед летен,
надолу от Бургас,
лежах върху вълните
по гръб и плувах аз.
И погледът ми беше
в небето устремен,
а гларуси и чайки
прелитаха над мен.
И мислех си, как нявга
и плажът позлатен,
и изгледът към Странджа,
достъпен бе за мен.
Днес всичко се продава
на разни чужденци,
на юпита, на мутри,
и прочее крадци.
И всичко се заплаща -
и въздухът дори.
И само към небето
си гледаш без пари!
© Ангел Чортов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
