В един следобед летен,
надолу от Бургас,
лежах върху вълните
по гръб и плувах аз.
И погледът ми беше
в небето устремен,
а гларуси и чайки
прелитаха над мен.
И мислех си, как нявга
и плажът позлатен,
и изгледът към Странджа,
достъпен бе за мен.
Днес всичко се продава
на разни чужденци,
на юпита, на мутри,
и прочее крадци.
И всичко се заплаща -
и въздухът дори.
И само към небето
си гледаш без пари!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
