В есенен плик
Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша.
Ще ги боли разрязаното. Тебе вероятно също.
За раните ще се погрижа. Чакай ме наесен,
на стъпки в шепота, в гласа на листопадна песен.
Върху криле на гълъби писмо ще ти напиша.
Ще помнят белезите му, докато спрат да дишат.
А раните ще облека с пера от есенни мъгли,
в сребристо-гълъбови капки призрачно ще завали.
Върху сърцето си писмо ще ти напиша.
Ще ти го прочета, когато в мен на Есен замирише…
© Люсил All rights reserved.
