И отново ме разтърси писаната каруца
на нелогичната ми съдба във гръб,
разтресе ме като марсилска треска
и заскърца
по калдъръма на изгърбения ми
житейски път.
Нов камък, нов дълбей под колелата
ме набраздява отвътре ненавреме,
сякаш не изкачвам този рът,
а той възкачва се връз мене.
И защо ме гърбом пак обърна?
Толкова е странен светът, ...