Aug 3, 2008, 6:09 PM

В храма на зародишния огън 

  Poetry » Love
482 0 11
Извивай голото си тяло
в див и буен танц,
косите дълги разпилявай,
с пламнали зеници
вихрено ме пожелавай.
Ти си нежен чар и жар,
за мене в тази нощ 
дар вълшебен.
В отблясъците
на нарастващи желания
ще се превърнеш
в жрица на страстта.
Неоново примигват очите ти
и хиляди малки звездици
сякаш изгряват в тях. 
Приласкай ме искаща
към себе си за да
усетиш тръпнещата светлина.
Отвори с невинност 
светите двери.
Допусни ме в храма
на зародишния огън.
Там в пожар от чувства
енергии и сърца да слеем.
Тогава с теб ще осъзнаем 
вечната сила на любовта.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??