В храма на зародишния огън
Извивай голото си тяло
в див и буен танц,
косите дълги разпилявай,
с пламнали зеници
вихрено ме пожелавай.
Ти си нежен чар и жар,
за мене в тази нощ
дар вълшебен.
В отблясъците
на нарастващи желания
ще се превърнеш
в жрица на страстта.
Неоново примигват очите ти
и хиляди малки звездици
сякаш изгряват в тях.
Приласкай ме искаща
към себе си за да
усетиш тръпнещата светлина.
Отвори с невинност
светите двери.
Допусни ме в храма
на зародишния огън.
Там в пожар от чувства
енергии и сърца да слеем.
Тогава с теб ще осъзнаем
вечната сила на любовта.
в див и буен танц,
косите дълги разпилявай,
с пламнали зеници
вихрено ме пожелавай.
Ти си нежен чар и жар,
за мене в тази нощ
дар вълшебен.
В отблясъците
на нарастващи желания
ще се превърнеш
в жрица на страстта.
Неоново примигват очите ти
и хиляди малки звездици
сякаш изгряват в тях.
Приласкай ме искаща
към себе си за да
усетиш тръпнещата светлина.
Отвори с невинност
светите двери.
Допусни ме в храма
на зародишния огън.
Там в пожар от чувства
енергии и сърца да слеем.
Тогава с теб ще осъзнаем
вечната сила на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
