В изгрева

                             На Теодор

Зора!

Обагря в огън

                    хоризонта

в своя път

                    звездата.

И повлича тя

                    съдбата

в шеметния кръговрат.

В сенки

          розови,

                    виолетови

- ражда се денят.

Ден!

Плисват струи.

Бягат слънчеви петна.

Нежност,

          ведрост,

                    хлад.

Бягат, бягат...

Сън.

          Събуждане

                    и светлина.

Избягала

          е мисълта.

Изчезнал подтик.

Да скърбиш не можеш.

Огънят над теб струи,

а мечтата

- изживяна...

Ден!

Ражда се денят.