На Теодор
Зора!
Обагря в огън
хоризонта
в своя път
звездата.
И повлича тя
съдбата
в шеметния кръговрат.
В сенки
розови,
виолетови
- ражда се денят.
Ден!
Плисват струи.
Бягат слънчеви петна.
Нежност,
ведрост,
хлад.
Бягат, бягат...
Сън.
Събуждане
и светлина.
Избягала
е мисълта.
Изчезнал подтик.
Да скърбиш не можеш.
Огънят над теб струи,
а мечтата
- изживяна...
Ден!
Ражда се денят.
© Валери Качов Всички права запазени