Душата ми ще чака някой ден,
в края на безкрая ще те чака,
преминала през Ад и Рай и в плен,
на чувствата от светлото до мрака.
Безвремието тя ще понесе
и студ и жега няма да усеща,
дори и Господ няма да я спре,
да те дочака за поредна среща.
Тъй само със наметка от любов,
ти ще я срещнеш в края на безкрая,
за да се слеете за нов живот,
а ангелите тихо ще запеят!