Душата ми ще чака някой ден,
в края на безкрая ще те чака,
преминала през Ад и Рай и в плен,
на чувствата от светлото до мрака.
Безвремието тя ще понесе
и студ и жега няма да усеща,
дори и Господ няма да я спре,
да те дочака за поредна среща.
Тъй само със наметка от любов,
ти ще я срещнеш в края на безкрая,
за да се слеете за нов живот,
а ангелите тихо ще запеят!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
