В кръчмата... 6

В кръчмата... 6

... петнайсет души във ковчега на

мъртвеца... йо-хо-хо...

и бутилка ром...

... а три дни ураганът беше бесен,

вълните се прехвърляха през борда

и Океанът станал беше тесен

за дивата, на ветровете, орда...

От три дни Слънце и не се подáде,

мъгла отмъкна даже бреговете –

пред нас Стихията бе, а отзáде

се блъскаха за място ветровете...

От взиране очите ни боляха,

но чакахме с надежда да просветне

и да намигне, о дори и плахо,

дори миражно – фар самотен нейде!...

Понеже вярвахме, че фар запален

поне един ще има в Необята

и в урагана той със знак сигнален

ще ни покаже краят на водата...

Защото всеки „стар” моряк си знае

как страстно мами морската стихия,

но толкова приятно е на края

да стигнеш Бряг, от нея да се скриеш!...

И всеки, който чудно оцелял е

в измамнато „око” на урагана

и стъпил на брега, не е забравил,

че в кръчмите приемат без покана.

И стига рома в тях да е достатъчен,

а там са и жените от легендите –

във тяхното Присъствие загадъчно

забравят се мъглите... Непрогледните...

... че кръчмите моряшки са особени:

там любовта със рома се продава,

от тях обаче не остават спомени

и с махмурлука сутрин ти минава...

(Но случило се (в кръчмите разправят)

как някога моряк във проститутка

се влюбил лудо, ей така направо –

от първи поглед, с първата милувка...

И тръгнали по Лунната пътека:

Прегърнати, Щастливи, Безтегловни

със Любовта не давана на всеки

и там са още – докато се помни...)

Във кръчмите моряшки ако седне

на масата ти някой неизвестен

той става ти приятел и насетне

до гроб е верен... Мил и много свестен!

А кръчмите крайбрежни не затварят

дори когато вече няма хора,

на хиляди езици разговарят

моряците – и пият без умора.

Но влязат ли във резоанс с душите,

а любовта е там, предизвестената,

все пеят станали на крак в нощѝте –

те, Синовете блудни на Вселената...

... Когато ние влязохме във кръчмата

след трите дни на урагана мощен

и дивото на бурята облъчване,

и с поривът ѝ в нас не стихнал още,

като вълни люлеехме се леко,

но в тържеството включихме се бързо

а настроението грабна всеки

и с атмосферата си ни обвърза...

... Дори забравихме за урагана,

а всяка кръчма храм е за моряка -

и влиза, че и да е грешен храма

той знае: любовта там с ром го чака...

Наврѐменѝ изнизват се по двама

и на брега прибоят ги залива,

а уморен е даже Океана

и всички са в умората щастливи...

А три трапчинки в пясъка остават,

но тях ще ги отмъкнат в миг вълните

и те из Необята ще разправят

легенди за Моряци и Жените...

... а бавно в кръчмата и напоително

се лее ром – моряците запяват

и станали те пеят покъртително

защото в утрото отново ще отплават...

И пак стихиите ще ги подмятат

(отново може и да оцелеят!)

дори да стигнат Краят на Земята,

където само дракони живеят...*

* * * * * * * *

В един от ъглите бе седнал Бакхус

и спореше горещо с Капитана,

че карнавалният кръчмарски хаос

по-бесен е дори от Урагана...

Едно време в Океана / 20.07.2019.

*Старите картографи пишели „Terra inkognita” –

„непозната земя”, лат.,когато стигали до „белите

петна” на не изследваните и непознати части

от планетата.

Те смятали, че там е Края на Земята и живеят

само чудовища и дракони.