Jan 19, 2011, 12:47 AM

В кръвта си нося любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 6

В кръвта си нося любовта

 

 

Душевност съм, не съм предмет -

не можеш да ме притежаваш,

смехът ми е естествен, не превзет,

но с думи продължавай да ме изкушаваш...

 

Облечена съм във любов, не в злато,

очите ми са приливни вълни,

косите ми не са сатен, а жито,

сърцето ми побира две съдби...

 

Със мен ли си? Бъди конкретен,

ако не си - оставаш в пустота,

аз съм природна, нечовешка -

в кръвта си нося любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...