Взех си мирис на море,
грабнах полъха на вятър,
хванах падаща звезда -
скрих я, никой не видя.
Сянката на птичи полет
в шепата си улових,
светлина от слънчев лъч
ме последва - и плених!
Дъжд пороен се изля,
тайно сбирах си вода,
а веднага след това
счупих и парче дъга -
всичко е в една кутия,
там, в душата ми - стихия!
© Теодора Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
