В къщата на поезията
В КЪЩАТА НА ПОЕЗИЯТА
На прага ти сега стоя,
пусни ме вътре, в теб да вляза,
и заключи след мен врата,
за гостите дошли с омраза.
Наситих се на фалша да чета,
подгизнала съм цялата от скука
и за комплексите на рими в суета,
днес вече ми не пука.
Изтрий сълзите ми с ръка
и ме пусни в сърцето ти да вляза,
а там да видя диаманти, от душа
написани с любов, а не в зараза,
с излишна и ненужна стихио-суета.
Покажи ми истината на екстаза
и щастието, бликнало в стиха.
За теб на всеки ще разкажа -
за живата ти лира в красота!
Пак искам да обичам, не да мразя
Поезията истинска и да я чета.
Пусни ме в теб да вляза -
на прага ти сега стоя.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
