В късната есен
Искам да ме споходи радостта.
Жадувам мъжките ръце да ме притиснат.
Тогава звездите ще открия в твоите очи.
Искам да слушам с тебе тишината
и само сърцата да туптят.
Аз чакам тихите ти стъпки да дочуя,
усмивката вместо слънце да изгрее,
нежният ти смях светът да разлюлее,
да се разхожда по лунната пътека..
И всичко друго в очите да бледнее.
Любов и страст като дъжд да се излива,
облаче бяло телата да покрива.
От нея мъничка частица ща сме ние.
А после, премалели от сладост,
ще тръгнем отново към себе си
в късната есен.
© Йонка Янкова All rights reserved.
