В ла-минор
„Приятел” няма време или пол
и не е статус, мрежово записан.
Сравнимо е с балада в ми-бемол;
с медикамент, нелекарски предписан.
Щом искаш - и наивна наречи ме –
но в превод ми звучи неблагодарно,
когато казваш с гузност, че я взимаш
позицията „мъжка солидарност”.
Защото „той е щял да се разсърди”.
Това не е подкрепа. А лъжа.
(И удрят в мен фалшивите акорди
на губещия мъжкото в мъжа...)
Добре. Изпей му, че държиш на него,
макар да си „звучал нелепо нежно” -
от малък си се учил да си верен
на еднополовата принадлежност –
че мъж ли е – то той ти е приятел!
... момичетата си играят. С кукли.
(Грешна нота. В ла-минор по малко -
игричките не бùли по вкуса ти.)
И честно казано, ми е обидно -
кантарът с лицемерие се счупи.
... защото си поредният наивник,
неизлечимо болен във страха си!
... защото, ако аз прикрих гърба ти -
то той на твоя гръб изля боязън!
И ако аз пред тебе триста пъти
подкрепях го - той лъга те коя съм!
Помни от мен – „приятел” няма пол!
(Преглъщам.)
Казвам – „станалата – станала”,
но ме боли... от фа мажор –
до сол...
... която винаги ще щипе в раната.
© Лора Димитрова All rights reserved.
Поздрав, Нели!
