lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Oct 11, 2011, 4:32 PM

В ла-минор 

  Poetry » Other
1423 0 20

„Приятел” няма време или пол

и не е статус, мрежово записан.

Сравнимо е с балада в ми-бемол;

с медикамент, нелекарски предписан.

Щом искаш - и наивна наречи ме –

но в превод ми звучи неблагодарно,

когато казваш с гузност, че я взимаш

позицията „мъжка солидарност”.

Защото „той е щял да се разсърди”.

Това не е подкрепа. А лъжа.

(И удрят в мен фалшивите акорди

на губещия мъжкото в мъжа...)

Добре. Изпей му, че държиш на него,

макар да си „звучал нелепо нежно” -

от малък си се учил да си верен

на еднополовата принадлежност –

че мъж ли е – то той ти е приятел!

... момичетата си играят. С кукли.

(Грешна нота. В ла-минор по малко -

игричките не бùли по вкуса ти.)

И честно казано, ми е обидно -

кантарът с лицемерие се счупи.

... защото си поредният наивник,

неизлечимо болен във страха си!

... защото, ако аз прикрих гърба ти -

то той на твоя гръб изля боязън!

И ако аз пред тебе триста пъти

подкрепях го - той лъга те коя съм!

Помни от мен – „приятел” няма пол!

(Преглъщам.)

Казвам – „станалата – станала”,

но ме боли... от фа мажор –

до сол...

 

... която винаги ще щипе в раната.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??