Aug 20, 2008, 7:24 AM

В мен

Poetry » Other

681 0 1

Пропукаха се в мен стените,
през процепите се прокраднаха лъчи,
протегнаха се и в кълбо се свиха,
избухнаха във пламъци мечти.

Опитах се в дълбокото да скрия
прекършените пръсти на страха,
мастилените устни да изтрия
и да извикам, ала замълчах.

Намерих се. Бях много натежала
от тропота на бягащите дни,
разплакани от нежната раздяла
с пропуканите ми стени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

хубаво е когато се намериш...с обич, Ирена.

2008-08-20T09:53:13+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0