Пропукаха се в мен стените,
през процепите се прокраднаха лъчи,
протегнаха се и в кълбо се свиха,
избухнаха във пламъци мечти.
Опитах се в дълбокото да скрия
прекършените пръсти на страха,
мастилените устни да изтрия
и да извикам, ала замълчах.
Намерих се. Бях много натежала
от тропота на бягащите дни,
разплакани от нежната раздяла
с пропуканите ми стени.