В мене сълзи - цели язовири…
Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко -
над тебе гарвани прелитат, грачат.
Летят и дебнат те, макар високо…
поливам гроба, а във мене плача...
Той, мраморът е бял, като душата,
която в тебе дишаше неспирно.
Дори на враг отваряше вратата
и гледаше го с поглед строг, но мило.
Приличаше ти твойто благородство -
та всички хора спомнят те с усмивка.
Децата, дето учил си, ти липсват,
Там с музиката твоя ти отлитна...
А нотата на мрамора потрепва,
златисто се опитва да засвири…
За кой ли път те милвам
с поглед кретащ,
а в мене сълзи - цели язовири…
Мили приятели, дано близките ни, отлетели високо, почиват в мир...
© Криси All rights reserved.
Поздрави за всички, с обич! 