Въргалям се в пепелта оглозган аз,
объркан и измършавял от чувства,
мисли и емоции, непреходни в мрака.
Достигнал стълбица,но в коя посока
да поема, като сляп съм аз за нея.
И тя за мене сляпа е и не избира,
кой да бъде този странник, който
тя да поведе.
И отново в мрака непрогледен я достигам
и решавам да поема в неизвестното...
но докъде ли ще ме отведе?!
© Т. Каменов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
