Въргалям се в пепелта оглозган аз,
объркан и измършавял от чувства,
мисли и емоции, непреходни в мрака.
Достигнал стълбица,но в коя посока
да поема, като сляп съм аз за нея.
И тя за мене сляпа е и не избира,
кой да бъде този странник, който
тя да поведе.
И отново в мрака непрогледен я достигам
и решавам да поема в неизвестното...
но докъде ли ще ме отведе?!
© Т. Каменов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
