В мрака
В мрака нещо засия
и пушек в мрака се разнесе,
и от силната му миризма
дъхът ми нейде бе отнесен.
В мрака някой ме допря
и лесно в мрака ме понесе,
аз чаках само светлина,
аз чаках да запея песен....
А туй, което ме допря,
в мрака, се оказа плесен
и после почна се игра
с изход, не много лесен.
Мълчах, но исках да спечеля,
търпях, започвах да треперя.
В мрака водех си борба,
не знаейки, че я печеля.
Така открих, че плесента
си имала и тя душа,
и ако допре я светлина,
красиво може да изглежда.
И не разбрах кога изгря,
кога и мракът се разнесе,
кога отново ме допря
и вече мога да запея песен.
© Misteria Vechna All rights reserved.
