В нейно име
Тя не иска да струва Троянска война.
Иска само да струва докосване.
Още вярва в герои. И в имена.
Още вярва в заветното "после".
Тя се влюбва в Троянски коне от мъгла,
неминуемо бременни с чакане.
И наравно с мъжете гризе тишина,
и преглъща коравото "някога".
И наравно с мъжете се бие с нощта,
обсадила живота й с яма.
Даже дъвче тютюн. Плюе кръв-самота.
И търпи подранилото "няма".
Тя не иска да струва смъртта на Ахил.
Би умряла да струва деня му.
В нейно име Аякс би воювал, убил...
Но не би поостанал по тъмно.
Тя мечтае понякога (нощем) за град,
невъзпят, неорисан да пада.
За героите Троя е проход за свят.
За Елена е винаги клада.
Иска само да струва докосване.
Още вярва в герои. И в имена.
Още вярва в заветното "после".
Тя се влюбва в Троянски коне от мъгла,
неминуемо бременни с чакане.
И наравно с мъжете гризе тишина,
и преглъща коравото "някога".
И наравно с мъжете се бие с нощта,
обсадила живота й с яма.
Даже дъвче тютюн. Плюе кръв-самота.
И търпи подранилото "няма".
Тя не иска да струва смъртта на Ахил.
Би умряла да струва деня му.
В нейно име Аякс би воювал, убил...
Но не би поостанал по тъмно.
Тя мечтае понякога (нощем) за град,
невъзпят, неорисан да пада.
За героите Троя е проход за свят.
За Елена е винаги клада.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
