В нощта, в която...
С премръзнали от самотата мисли,
и сън, който препуска пред очите ми,
от спомени ненужни прага чистя,
в нощта, в която сбъдват се мечтите...
Опитах се на глас да се помоля,
но устните от болка са слепени.
Оставих се на Божията воля.
(Май вече нямам сили за промени).
Но в тъмното по вятъра изпратих
от светлото, което в мен остана...
Дано да стопли гозбата на брат ми,
а после и сърцето ù, на мама...
* * *
Защото ставали са чудеса...
И всеки убеден е, че ги има.
Не виждате ли, хора, че скръбта
се крие в тази най-безснежна зима...
Светът ни лицемерено-смирен
по празниците само в храма влиза,
поглежда Бог със поглед омърсен
и тръгва си... Ни лук ял, ни мирисал.
... В нощта, в която сбъдват се мечтите,
измолвам си смирение... Без глас.
И става някак бяло пред очите ми...
Боже, дали го виждам само аз?
Павлина Соколова
http://www.youtube.com/watch?v=klSLne6UPXI
© Павлина Соколова All rights reserved.
