И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив
и не с наивност, и не с грях,
а с мъничко добра умора
и с мъничко пресметнат страх,
с усещане за кратковечност,
с горещ ретроспективен фон,
омекнало в добра човечност,
възглухо някак, в обертон. ...