В очите тихо да се скрия...
Превърни ме в сълза и ме остави
в очите ти тихо да се скрия.
Да чакам търпеливо мисълта,
от която в земята да изстина.
Може да не е утре или днес,
но ден ще дойде, в който ще имаш нужда
преди да заспиш кротко нощес,
да се отроня от душата ти, която тихо се пробужда.
Тогава ще се спусна тихо и без думи
по сухите ти устни свити,
ще се отроня от сърцето ти едва,
неусетно, макар в мъка очите да са обвити.
Една сълза ти стига -
мъка лесно се забравя...
Благодаря, че в този миг това съм аз,
ще съм там, тъгата ти, с цената на всичко, да поправя.
© Стефания Николова All rights reserved.
