В океана има...
В океана има остров сред вълните,
пясъкът покрива целия му бряг;
джунглата се стича от върха гранитен,
никога не сетил сняг.
Плажът пие жадно гребените бели,
сладко го унася припевът им слаб.
Като рой целувки пък с крачета смели
кожата му боцка краб.
Но когато с бавна хладност се отдръпне
от брега водата и вълните спрат,
островът тъгува, нещо скрито тръпне
под гранитната му гръд.
Водорасли съхнат – кръв в пустинна рана –
рачета извиват страдащи телца,
вятърът разчопля спечената пяна,
изрисувала сърца.
Пясъкът, изгубил синкавата течност,
чака да пристигне прилив милосърд,
ала без вълните всеки миг е вечност,
вечност, но с вкуса на смърт.
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Айде мерси на всички новокоментирали. Всичко е за рима, да знаете!
-
Това със пяната изрисувала сърца, ми хареса доста като образ. Поздрав!
-
Ееее не, не! Жестоко!
Много, много повече ми харесва от другите ти стихотворения!
Може би защото романтичната ми душа съзира тук много дълбок смисъл и вложени чувства. -
Въпреки наличието на водорасли... харесвам
при това много, много! -
вечност, но с вкуса на смърт.
Отведе ме в далечни земи, Тошко! Много силен стих! -
гиди пейзажист
-
навява тъга!
-
Харесах!
-
+++ Поздрав!
-
Мерси Малко странно, но се радваме на тъгата на острова. Няма как.
-
Красиво!
-
Много хубав стих! Страхотна картина, а финалът приятно ме изненада с
дълбочината си! -
Хубав!
-
Поздравления!
-
!!! Поздрав!
-
Радвам се първа да те поздравя за стихотворението, за красотата, символиката и естествено - римите
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Тикнал си го в пейзажна, но е и любовно
Браво, Тео Д`оро !!!