В океана има...
В океана има остров сред вълните,
пясъкът покрива целия му бряг;
джунглата се стича от върха гранитен,
никога не сетил сняг.
Плажът пие жадно гребените бели,
сладко го унася припевът им слаб.
Като рой целувки пък с крачета смели
кожата му боцка краб.
Но когато с бавна хладност се отдръпне
от брега водата и вълните спрат,
островът тъгува, нещо скрито тръпне
под гранитната му гръд.
Водорасли съхнат – кръв в пустинна рана –
рачета извиват страдащи телца,
вятърът разчопля спечената пяна,
изрисувала сърца.
Пясъкът, изгубил синкавата течност,
чака да пристигне прилив милосърд,
ала без вълните всеки миг е вечност,
вечност, но с вкуса на смърт.
© Тошко All rights reserved.
, и философско... поне така ми се струва.
