В памет на дядо и пра баба

Здравейте, дядо, бабо 

зная, обещах ви да не плача,

но кажете ми

как да се усмихвам аз

щом вече не сте до нас?…

Как е горе на небето, бабо?

Радвате ли ни се с дядо?

Или като нас скърбите,

че Бог живота ви отне

завинаги от нас…

Скъпи мой дядо, 

кога ще видя баба

толкова засмяна, 

както беше, когато 

бяхте двама? 

Сега е тъжна, дядо, 

но ти обещавам, ще започне

пак да се усмихва, 

само Дядо, нещичко те моля

знам, че я обичаш и боли те,

че остави я самичка,

но не взимай я при тебе.

Кога ще спра да плача, дядо

на снимките ни с тебе? 

Как искам,дядо…

Как искам да си тук, 

да се сгуша в тебе

и да се наплача като бебе…

Питам се ден и нощ аз, 

защо така постъпи Бог със нас,

защо те взе при него толкоз рано

защо не си още до нас?

Никога не ще забравя сините очи

и усмивката твоя, с която вечно усмихваше ни се ти..

В съня ми твоят смях

вечно ще кънти, 

но дядо, знай,

винаги ще липсваш ти…

Какви ще бъдат тези

празници без вас,

като ви няма, бабо, дядо,

на масата до нас?

Ще ви пазя в сърцето вечно,

ще спре да ме боли за вас…

едва когато дойда и аз

на небето при вас…

Към: Рая.🪽

               К.Ф.