В памет на Петя Дубарова
В памет на Петя Дубарова
един неизживян творец
На небето стигна да твориш.
Да търсиш ти пъстрите знания,
с рая рими да редиш.
Да разтиляш своите желания.
След себе си остави да тъжи морето.
Посърна целия ни свят без твоя глас.
Няма го таланта отиде си с детето.
Завинаги млъкна някогашния Бургас.
Остави празните листа да пожълтеят.
Писалката да плаче дори,
за твоите рими да жалеят,
за твоите детски очи.
В декемврийската нощ мрака избра да прегърнеш.
Да останеш завинаги дете.
Спомен от прози реши да се превърнеш,
и с дъжда да пишеш по синьото небе!!!
Автор: Juliana Redjebova
© Juliana Redjebova All rights reserved.
