Jan 6, 2011, 7:11 PM

В парка

725 0 0

В ПАРКА

 

На пейка в парка седят дядо и баба-

край тях въртят се дечица рояк.

Спомен след спомен вадят те от забрава-

добре са. Млади и силни са пак.

 

- Помниш ли, Верче, колко хубава беше?

Слънцето спре, надникне в твоя кът,

да те погледне, в очи ти да блесне

и пак да поеме по своя си път.

 

Помниш ли онази чудесна забава,

когато за първи път те срещнах?

Поглед във земята забила, тогава,

целият в пот, срамежлив ти казах:

 

- Искаш ли, Верче, с мен да играеш

танца чудно красив на младостта?

Въртим се ний в вихър и още не знаем,

че кратка за нас ще е радостта.

 

Какво после стана? - пътеки различни

житейски всеки от нас е поел.

Сватби, дечица, грижи толкова лични.

Потулен, спомен един оцелял.

 

- Помниш ли, Ванчо, славен ти мой соколе,

по-левент в целия град няма.

Боже, нима бе всичко толкоз отколе?

Всеки си има грижа голяма.

 

Сняг посипа с сребро косите ми черни,

очи маслини веч потъмняха.

Защо ние не си останахме верни?

Защо всеки сви своя си стряха?

 

Тъй въпрос след въпрос с спомен се нижат.

Слънцето любопитно ги гледа.

Дечица край тях весело каканижат.

Обичта им оставила е следа.

 

- Помниш ли, Ванчо? А ти помниш ли, Верче?

Кой въпрос, кой отговор ще даде.

Тича към баба мило, палаво внуче.

Дядо го чакат да се прибере.

 

По алеята млади майки повели

във колички заспали дечица.

По пейки насядали пенсионери,

със думи прехвърлят броеница.

 

А Слънче есенно, топло и ласкаво

разбиращо ще им се усмихне.

Няма го вече миналото им бляскаво.

Без тях животът няма да стихне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...