rudin (Иван Христов)
858 1444
Jul 5, 2014, 2:08 PM  

В полите на Люлин 

  Poetry » Other
429 0 3

След толкова години скитане,
на пейката пред стара цръква
седим и двамата се питаме
дали отново ще замръкнем

като тогава, билки брали
и упоени в аромати,
и от целувките забравили
денят, търкулнал се по ската.

От нейде вятърът разклати
два бора – свещници пред храма –
и забуча из долината
понесъл вечната си карма.

Зашепнаха след миг листата
тъй дълго пазената тайна
и – на природата децата –
съзряхме връзка с него трайна.

Те спомените възкресиха,
това, което тук било е
под клоните на люлка тиха
до избуялото алое.

Щом тръгнахме по път обратен
вихрушката пред нас утихна
и слънцето лъча си златен
провря... и ти ми се усмихна.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??