rudin (Иван Христов)
858 1444
5.07.2014 г., 14:08 ч.  

В полите на Люлин 

  Поезия » Друга
430 0 3

След толкова години скитане,
на пейката пред стара цръква
седим и двамата се питаме
дали отново ще замръкнем

като тогава, билки брали
и упоени в аромати,
и от целувките забравили
денят, търкулнал се по ската.

От нейде вятърът разклати
два бора – свещници пред храма –
и забуча из долината
понесъл вечната си карма.

Зашепнаха след миг листата
тъй дълго пазената тайна
и – на природата децата –
съзряхме връзка с него трайна.

Те спомените възкресиха,
това, което тук било е
под клоните на люлка тиха
до избуялото алое.

Щом тръгнахме по път обратен
вихрушката пред нас утихна
и слънцето лъча си златен
провря... и ти ми се усмихна.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??