В прашинка от моята нежност...
Превърни ме във шепот и чуй как любов ти мълвя,
разтопи се в прегръдка, която до болка те иска,
прелети разстоянието, тичай дори по вода,
тихо с мокри очи по мойте очи се разплискай.
Разпилей ме на дъжд, ще напиша със себе си стих,
усети ме как буква по буква във тебе попивам,
ти си моята фея, в сълзичка на вятър те скрих,
и с нестихваща жажда по вечност от тебе отпивам.
Приеми ме – милувка, обвий се със моя воал,
върху твоите устни пулсирам с хиляда сърца,
във прашинка от моята нежност светът е прелял...
Изгори ме с целувка и нека след нея умра.
© Алекс Малката All rights reserved.
