В празно огледало се мълчи
Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят
е толкова примамливо достъпен...
Душата ми актриса е била
за призраци, поне хиляда пъти.
Умираше по малко светостта.
Най-мрачните палитри бяха дреха
на яловите земни чудеса.
От гордост е човекът без човека.
Във празно огледало се мълчи.
По-стари са очите ми от камък.
Дервишът се върти и ме върти,
а Богът ми шушука, че е рано.
