В пунктираната линия на цветовете
сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
в приказка - реалност да откриеш,
сред пелтеци - оратор да намериш...?
Утрото иззижда прозореца на бъдещето.
През него учуден ще гледаш.
Виделина ще съзираш -
матова безсмислица на Сътворението.
Защото Несътворимост
е бисера на мидата,
потънала в пясъка на вселената.
Безброй синусоиди зад хоризонта стигат -
гърбици на камили в пустинята на дните.
Последната песен нагарча на слуха.
Последният образ към небитието отплува.
От весла не се нуждае.
Лодка не търси.
На кораб не плава.
Последният образ също е матов -
платно на всемирния вятър.
Но този вятър сам ще те намери.
Не го търси!
Безцелен се стеле - дим невзрачен,
за да подвежда.
От комин не излиза.
Подземия го раждат -
утроби на Бъднината.
Но Тя е било на планина.
Леден гребен на вълна
по-висока от Меру,
по-ниска от трева...
Над нея няма въпроси.
Под нея отговори не получаваш.
Само студ безмерен,
в пунктираната линия на цветовете,
където пеперудата на залеза,
откъсва своите крила.
© Младен Мисана All rights reserved.