Apr 7, 2025, 1:28 AM

В пунктираната линия на цветовете

  Poetry
417 9 6
На вятър хилав може ли да се облегнеш,
сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
в приказка - реалност да откриеш,
сред пелтеци - оратор да намериш...?
Утрото иззижда прозореца на бъдещето.
През него учуден ще гледаш.
Виделина ще съзираш -

матова безсмислица на Сътворението.
Защото Несътворимост
е бисера на мидата,
потънала в пясъка на вселената.
Безброй синусоиди зад хоризонта стигат -
гърбици на камили в пустинята на дните.
Последната песен нагарча на слуха.
Последният образ към небитието отплува.
От весла не се нуждае.
Лодка не търси.
На кораб не плава.
Последният образ също е матов -
платно на всемирния вятър.
Но този вятър сам ще те намери.
Не го търси!
Безцелен се стеле - дим невзрачен,
за да подвежда.
От комин не излиза.
Подземия го раждат -
утроби на Бъднината.
Но Тя е било на планина.
Леден гребен на вълна
по-висока от Меру,
по-ниска от трева...
Над нея няма въпроси.
Под нея отговори не получаваш.
Само студ безмерен,
в пунктираната линия на цветовете,
където пеперудата на залеза,
откъсва своите крила.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
    в приказка - реалност да откриеш,
    сред пелтеци - оратор да намериш...?"
    Философски въпроси и размисли за смисъла. Поздравления, много силен стих!
  • Винаги поднасяш стихове с голяма образност,Приятелю и будиш у читателя размисъл за Сътворението!Поздрави!!!
  • Отново висш пилотаж в поезията! Поздравления!
  • Божеството в нашите представи... изглежда прекалено далеко. Прекрасна реализация!
  • Конвулсират тръпките щом тялото полазят...
    Термитите на времето скелета изгризват.
    Поздравления, Младен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...