7 апр. 2025 г., 01:28

В пунктираната линия на цветовете

419 9 6
На вятър хилав може ли да се облегнеш,
сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
в приказка - реалност да откриеш,
сред пелтеци - оратор да намериш...?
Утрото иззижда прозореца на бъдещето.
През него учуден ще гледаш.
Виделина ще съзираш -

матова безсмислица на Сътворението.
Защото Несътворимост
е бисера на мидата,
потънала в пясъка на вселената.
Безброй синусоиди зад хоризонта стигат -
гърбици на камили в пустинята на дните.
Последната песен нагарча на слуха.
Последният образ към небитието отплува.
От весла не се нуждае.
Лодка не търси.
На кораб не плава.
Последният образ също е матов -
платно на всемирния вятър.
Но този вятър сам ще те намери.
Не го търси!
Безцелен се стеле - дим невзрачен,
за да подвежда.
От комин не излиза.
Подземия го раждат -
утроби на Бъднината.
Но Тя е било на планина.
Леден гребен на вълна
по-висока от Меру,
по-ниска от трева...
Над нея няма въпроси.
Под нея отговори не получаваш.
Само студ безмерен,
в пунктираната линия на цветовете,
където пеперудата на залеза,
откъсва своите крила.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
    в приказка - реалност да откриеш,
    сред пелтеци - оратор да намериш...?"
    Философски въпроси и размисли за смисъла. Поздравления, много силен стих!
  • Винаги поднасяш стихове с голяма образност,Приятелю и будиш у читателя размисъл за Сътворението!Поздрави!!!
  • Отново висш пилотаж в поезията! Поздравления!
  • Божеството в нашите представи... изглежда прекалено далеко. Прекрасна реализация!
  • Конвулсират тръпките щом тялото полазят...
    Термитите на времето скелета изгризват.
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...