7 abr 2025, 1:28

В пунктираната линия на цветовете

  Poesía
420 9 6
На вятър хилав може ли да се облегнеш,
сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
в приказка - реалност да откриеш,
сред пелтеци - оратор да намериш...?
Утрото иззижда прозореца на бъдещето.
През него учуден ще гледаш.
Виделина ще съзираш -

матова безсмислица на Сътворението.
Защото Несътворимост
е бисера на мидата,
потънала в пясъка на вселената.
Безброй синусоиди зад хоризонта стигат -
гърбици на камили в пустинята на дните.
Последната песен нагарча на слуха.
Последният образ към небитието отплува.
От весла не се нуждае.
Лодка не търси.
На кораб не плава.
Последният образ също е матов -
платно на всемирния вятър.
Но този вятър сам ще те намери.
Не го търси!
Безцелен се стеле - дим невзрачен,
за да подвежда.
От комин не излиза.
Подземия го раждат -
утроби на Бъднината.
Но Тя е било на планина.
Леден гребен на вълна
по-висока от Меру,
по-ниска от трева...
Над нея няма въпроси.
Под нея отговори не получаваш.
Само студ безмерен,
в пунктираната линия на цветовете,
където пеперудата на залеза,
откъсва своите крила.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...сред мрак непрогледен - да прогледнеш,
    в приказка - реалност да откриеш,
    сред пелтеци - оратор да намериш...?"
    Философски въпроси и размисли за смисъла. Поздравления, много силен стих!
  • Винаги поднасяш стихове с голяма образност,Приятелю и будиш у читателя размисъл за Сътворението!Поздрави!!!
  • Отново висш пилотаж в поезията! Поздравления!
  • Божеството в нашите представи... изглежда прекалено далеко. Прекрасна реализация!
  • Конвулсират тръпките щом тялото полазят...
    Термитите на времето скелета изгризват.
    Поздравления, Младен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...