Dec 20, 2019, 11:50 AM

В склада

1.2K 3 7

Бях в раздела

„Само за ценители”.

Радост за очите,

щедрост за душата.

Измести ме друга-

с лъскави корици,

кухи думи,

алчно съдържание.

 

Сега съм просто книга

в склада.

Прегръщат ме шедьоври.

Мълчим и чакаме съдбата:

разпродажба с намаление

или в торбата на клошаря:

за подпалки

или рециклиране.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Иване! Децата четат, но това, което ги вълнува. Времето ни е такова - задъхано. Гавраил, благодаря за интереса! Ангелче, то и ние ще стигнем до...склада...
  • С интригуващо философско съдържание.
  • Наистина много е тъжна съдбата на книгата изобщо. Съвременното поколение книги не чете. Не си губи времето с прозаични неща...
  • Благодаря, Георги! Знаем класиците мухлясват по читалища и ги виждаме в последствие до контейнера, очакващи последните ръце, които ще ги разгърнат - събирачът на кашони и хартия...Блу, радвам се, че откри нещичко при мен!
  • Тъжно и жалко

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...