Бях в раздела
„Само за ценители”.
Радост за очите,
щедрост за душата.
Измести ме друга-
с лъскави корици,
кухи думи,
алчно съдържание.
Сега съм просто книга
в склада.
Прегръщат ме шедьоври.
Мълчим и чакаме съдбата:
разпродажба с намаление
или в торбата на клошаря:
за подпалки
или рециклиране.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
